„ВиК“ ЕООД – Пловдив е еднолично дружество с ограничена отговорност с принципал Министерството на регионалното развитие. Дружеството се представлява от управителя Юлиан Ковачев и има седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември“ № 250.
- 209обслужвани населени места
- 667 924души население
- 4помпени станции за водоснабдяването на Пловдив
- 7главни колектора в основната канална мрежа на Пловдив
Предмет на дейност
Предметът на дейност на дружеството е експлоатация, поддръжка и ремонт на ВиК мрежи и системи, вземане на проби и изпитване на води за питейно-битови цели, на подземни, индустриални, повърхностно течащи и отпадъчни води, както и пречистване на отпадъчни води.
Структура
Дружеството е структурирано в няколко основни направления:
- Производствено-техническо направление;
- Енерго-механично направление;
- Финансово-икономическо направление;
- Пречиствателна станция за отпадни води – Пловдив;
- Лабораторно-изпитвателен комплекс.
Обслужвана територия
„ВиК“ ЕООД – Пловдив обслужва 209 населени места, от които 18 града и 191 села, с население 667 924 души. Те са от общините Пловдив, Карлово, Първомай, Асеновград, Хисар, Съединение, Раковски, Брезово, Марица, Родопи, Кричим, Куклен, Стамболийски, Сопот, Перущица, Садово, Калояново и Лъки.
Водоснабдяване и мрежи
Водоснабдяването, което „ВиК“ ЕООД – Пловдив осигурява като ВиК оператор, е в 95 % от случаите с помпена вода. В малка степен, предимно в област Пловдив, водата идва от повърхностни водоизточници.
Водоснабдяването на Пловдив е напълно автоматизирано и се осъществява от четири помпени станции: ПС Юг, ПС Север, ПС Изток-1 и ПС Изток-2.
| Мрежа | В град Пловдив | В регионите |
|---|---|---|
| Водопроводна мрежа | 672 км | 3 673 км |
| Канализационна мрежа | 516 км | 485 км |
Основната канална мрежа на Пловдив е формирана от седем главни колектора.
Пречиствателни станции
В системата на „ВиК“ ЕООД – Пловдив има Пречиствателна станция за питейни води, която се намира в с. Храбрино, и Пречиствателна станция за отпадни води – Пловдив.
Из историята на водоснабдяването на Пловдив
Централизираното водоснабдяване на Пловдив води началото си още от римско време. Римляните са изградили водохващане на Кайнаците в Куклен и на карстовите извори на Марата в Марково. От тях два водопровода са се съединявали в днешното Коматево, откъдето водата е продължавала по общ водопровод към Пловдив и Стария град. Целият водопровод е бил с дължина 22 км. От Коматево до Пловдив водата е била отвеждана с аквадукт, покрай част от който минаваме и днес.
Заедно с турското робство започва постепенното разрушаване на римския водопровод, а накрая той е унищожен напълно. След Освобождението водоснабдяването на Пловдив отново е на дневен ред. През 1890 г. белгийската фирма „Компани женерал де кондюи“ от гр. Лиеж започва строежа на пречиствателни съоръжения при с. Сотир (Храбрино).
Прокарва се водопровод от чугунени тръби с диаметър 300 мм до резервоар на хълма „Бунарджика“, с обща дължина 14 км. Тогава Пловдив наброява 37 000 души, а на човек се падат по 100 л на денонощие, което съвсем не е малко. Количеството, проектирано от чешкия инженер Трънка, е 61 л/с до резервоара и 111 л/с направо в мрежата на града.
Към 1910 г. започва да се чувства недостиг на вода. Водопроводът от р. Сотирска вече е недостатъчен и започва търсене на нови водоизточници. През 1938 г. управата на града назначава специална междуведомствена комисия със задача да посочи пътищата за водоснабдяването на Пловдив.
Комисията си свършва работата експедитивно и стига до извода, че проблемът може да се реши с използването на два водоизточника – водите на р. Сотирска и подземните води, акумулирани в терасата на р. Марица, западно от града.
През 1938 г. се прави реконструкция на водоснабдяването от с. Храбрино. Директно във водоема на висока зона се подава вода с дебит 60 л/с. Пречиствателната станция в Храбрино е първата в България и действа вече повече от век. Водопроводът от с. Храбрино е бил прекъснат и е включен в градската мрежа едва през 70-те години.
През 1940 г. започват системни хидрогеоложки проучвания в района на р. Марица, западно от града – на южната и северната тераса.