За нас

„ВиК“ ЕООД – Пловдив е еднолично дружество с ограничена отговорност с принципал Министерството на регионалното развитие. Дружеството се представлява от управителя Юлиан Ковачев и има седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември“ № 250.

  • 209обслужвани населени места
  • 667 924души население
  • 4помпени станции за водоснабдяването на Пловдив
  • 7главни колектора в основната канална мрежа на Пловдив

Предмет на дейност

Предметът на дейност на дружеството е експлоатация, поддръжка и ремонт на ВиК мрежи и системи, вземане на проби и изпитване на води за питейно-битови цели, на подземни, индустриални, повърхностно течащи и отпадъчни води, както и пречистване на отпадъчни води.

Структура

Дружеството е структурирано в няколко основни направления:

  • Производствено-техническо направление;
  • Енерго-механично направление;
  • Финансово-икономическо направление;
  • Пречиствателна станция за отпадни води – Пловдив;
  • Лабораторно-изпитвателен комплекс.

Обслужвана територия

„ВиК“ ЕООД – Пловдив обслужва 209 населени места, от които 18 града и 191 села, с население 667 924 души. Те са от общините Пловдив, Карлово, Първомай, Асеновград, Хисар, Съединение, Раковски, Брезово, Марица, Родопи, Кричим, Куклен, Стамболийски, Сопот, Перущица, Садово, Калояново и Лъки.

Водоснабдяване и мрежи

Водоснабдяването, което „ВиК“ ЕООД – Пловдив осигурява като ВиК оператор, е в 95 % от случаите с помпена вода. В малка степен, предимно в област Пловдив, водата идва от повърхностни водоизточници.

Водоснабдяването на Пловдив е напълно автоматизирано и се осъществява от четири помпени станции: ПС Юг, ПС Север, ПС Изток-1 и ПС Изток-2.

Мрежа В град Пловдив В регионите
Водопроводна мрежа 672 км 3 673 км
Канализационна мрежа 516 км 485 км

Основната канална мрежа на Пловдив е формирана от седем главни колектора.

Пречиствателни станции

В системата на „ВиК“ ЕООД – Пловдив има Пречиствателна станция за питейни води, която се намира в с. Храбрино, и Пречиствателна станция за отпадни води – Пловдив.

Из историята на водоснабдяването на Пловдив

Централизираното водоснабдяване на Пловдив води началото си още от римско време. Римляните са изградили водохващане на Кайнаците в Куклен и на карстовите извори на Марата в Марково. От тях два водопровода са се съединявали в днешното Коматево, откъдето водата е продължавала по общ водопровод към Пловдив и Стария град. Целият водопровод е бил с дължина 22 км. От Коматево до Пловдив водата е била отвеждана с аквадукт, покрай част от който минаваме и днес.

Заедно с турското робство започва постепенното разрушаване на римския водопровод, а накрая той е унищожен напълно. След Освобождението водоснабдяването на Пловдив отново е на дневен ред. През 1890 г. белгийската фирма „Компани женерал де кондюи“ от гр. Лиеж започва строежа на пречиствателни съоръжения при с. Сотир (Храбрино).

Прокарва се водопровод от чугунени тръби с диаметър 300 мм до резервоар на хълма „Бунарджика“, с обща дължина 14 км. Тогава Пловдив наброява 37 000 души, а на човек се падат по 100 л на денонощие, което съвсем не е малко. Количеството, проектирано от чешкия инженер Трънка, е 61 л/с до резервоара и 111 л/с направо в мрежата на града.

Към 1910 г. започва да се чувства недостиг на вода. Водопроводът от р. Сотирска вече е недостатъчен и започва търсене на нови водоизточници. През 1938 г. управата на града назначава специална междуведомствена комисия със задача да посочи пътищата за водоснабдяването на Пловдив.

Комисията си свършва работата експедитивно и стига до извода, че проблемът може да се реши с използването на два водоизточника – водите на р. Сотирска и подземните води, акумулирани в терасата на р. Марица, западно от града.

През 1938 г. се прави реконструкция на водоснабдяването от с. Храбрино. Директно във водоема на висока зона се подава вода с дебит 60 л/с. Пречиствателната станция в Храбрино е първата в България и действа вече повече от век. Водопроводът от с. Храбрино е бил прекъснат и е включен в градската мрежа едва през 70-те години.

През 1940 г. започват системни хидрогеоложки проучвания в района на р. Марица, западно от града – на южната и северната тераса.